Не е от тия дето мълчешком
фитилите на времето подпалват.
Крещи дори и в собствения дом
като сърдит, премръзнал, черен гарван.

Понякога дори е нетърпим.
Сам себе си не може да понася.
Тя - слабостта му, като лепкав дим
в кошмарен сън банално го унася.

Реалността позира на страха
и светлината тягостно се мръщи,
а окован и вързан е смеха
от Ада настанил се вече вкъщи.

Премине ли му, ражда се дъга
и цветовете мият чернотата.
Надежди като приказни пана
изгряват несравнимо по стената.

А тишината почва да звучи
красива като празнични фанфари.
Заря от недокоснати мечти
с безкрайността дори не го умаря.

И като дъхав хляб е вече мек,
а ароматът силно заразява.
Обикновен, несъвършен човек
като звезда залязва и изгрява.

 

Думите ти кънтят надалече
и тръбят и посипват лавини по гърбовете
на пъчещите пасмини
блуждаещи там из градовете
и търсещи синоними да те дублират и пресветят....!

Поздравления, разкошно е !

Поздравления!