Да се скрия ли? Не! Ще остана.
Да се стича водата над мен.
Да измие душевната рана
като в стар, неизползван леген.

От житейското дъно да пръска.
Самотата да спре да боли.
Като Господ и аз да възкръсна -
за нормални и слънчеви дни.

С белоснежна хавлия от чувства
страховете си да подсуша.
Парфюмиран със твоите устни,
да ухая на стих и мечти...

И пречистен да стана усмивка -
ключ за всяко туптящо сърце,
чак житейската буря да стихне
като пес в господарски нозе...

Смелостта ще осмисля тогава
само с двете си голи ръце -
любовта този жест заслужава!
Има смисъл от опит поне.  

разбира се,че заслужава ..,дори повече!:)
Поздрави!

Щом е за Любовта, винаги има смисъл!
Прегръдка за теб, приятелю!

Поздравления за решението, Вал!

"Има смисъл от опит поне."
:)

ключ за всяко туптящо сърце...."

Само заради това си заслужава този твой вал...еж....
Поздрави!

Топла ласка е този стих...
Поздравления!

Този стих е тук благодарение на Катюша, която ми го изпрати... Едно забравяне от моя страна и един жест от нейна... Всъщност историята е в един тефтер... Всъщност Благодаря ти Кате!