- Защо не пишеш за любов - ме питат - 
а чернотата в думи ни поднасяш?
- Защото ме пронизват новините
които всяка вечер ни показват.

- Не гледай телевизия тогава! - 
съветват ме ония дето питат - 
Да пишеш за любов си заслужава,
че тя зарежда с блясъка звездите.

- Но аз живея долу на земята
и грешките на хората ме парят.
Защо се изпари човещината?
Кое е раят в нашата България?

Всеки втори гледа да открадне.
Убийци, педофили, наркомани...
В среда такава Бог ако попадне
от Него дявол сигурно ще стане.

Промиват ни със скучни сериали.
Следиме стриктно колко е часа
за новата екранна изневяра...
Но в любовта простен е и грехът...

В поезията прошка аз не правя.
Ще пиша за любов когато сам
с погнусата от битието ни, се справя
и мисълта на листите си дам!



 

и даже щастлив е често със това.
С поглед строг ...
струящ изпод остри строфи
може да
смъмря,
гълчи,
убеждава ...
Но едно не може да прави
чувствата и вижданята са да налага
щом болезнена действителност
плаяска в лицето му
ЖИВОТА!

Всички искаме света да е красив
добър да е и весел този свят
в който да имаме не живота сив,
а живот с любов и розов аромат.

И ако все пак пишем за любов -
нима това ще бъде грях!?
Нека със светлина и с добро,
нека света зареждаме със смях!

Ако поне един човек направим
по-добър, по-светъл и красив,
ако с любов света бавно променим
той ще стне, този свят, и по-щастлив!

Защото в стих изливаш това, което е в теб.
А любовта е вътре в теб, не се съмнявам!