В този свят в който съм днес
все се лутам бездънен и празен.
Имам воля, имам и чест.
Имам сила за обич и мразене...

Не разбирам защо тук съм аз.
Бог навярно изпитва ме в нещо.
Всеки ден уж го моля със глас
и му паля във църквата свещи...

Той мълчи и ме гледа така
сякаш иска да стигна до края.
Този свят е фалшива врата
и защо я отключих не зная.

Искам онзи красивият свят
който вечер ме мами в съня ми.
Днес живея по-лошо от в Ад,
и теша се с измислени думи.

Казват карма е всичко това.
Ще търпя орисията тежка.
Животинска е мойта мечта
да живея съвсем по човешки.
 

Едва ли е утеха, но може би още не си стигнал до дъното...А как ще познаеш?

Ще познаеш по твърдото
под краката ти.
Твърдото,
на което ще стъпиш,
за да се оттласнеш
и да изплуваш...
За да видиш отново
колко е хубаво горе.

Приеми го като пожелание...

По-човешки живееш от всички онези, чиято човешка мечта е да живеят като животни.

и се справят отлично се вижда, а по човешки е трудно човече, защото доброто не е цел в живота на никой!!!!
Щом използваш думата карма,
трябва добре да разбираш,
че душата ти туй е избрала
и сама този сценарий си е написала.
А ти можеш свещи да палиш,
но оттуй по-светло няма да стане -
нито в душата ти, нито в съдбата,
а за реалността и дума не става.
Все пак имал си ключ за тази врата,
не е грешната, а преходна....
по-късно ще отвориш друга врата ,
но ще си тръшнал тази вече зад себе си....
ще изгубиш тогава ключа
за вратата, която вече затворил си.....
тогава душата ти ще разбере,
че завитнаги напуснал си Ада.
И все пак потърси дъно сега,
свий трупа, коленете....
изтласкай се мощно,
вдигни нагоре поглед сега,
използваи своята воля,
мрази калта под свойте крака,
честа си използвай за твърда опора,
обичта превърни в широки криле
полети напред , на високо....
и с очите свой ще съзреш
как изпълва се с надежда живота......

Останах без думи ...
Благодаря Ви!