Длъжен съм да поясня за какво става дума в предният ми пост. На провелият се конкурс в министерството на културата за избиране на директор за Силистренският театър са се явили трима кандидати. Стефан Стайчев - досегашен директор на театъра. Борислав Ненков - "актьор" уволнен за уронване престижа на институцията  и впоследствие реабилитиран от съда и Златина Станева - експерт-реклама в театъра завършила с отличие НАТФИЗ по специалност мениджерство. Публикувах два линка: единият е с петиция със заглавие - "Дотегна ни от политически интриги, да подкрепим младите и амбициозни хора на България, да подкрепим г-жа Станева.", а другият линк е с това, че не желаем Борислав Ненков да е директор на театъра ни и искаме нов конкурс.

Днес бях упрекнат, че съм против директора ни. Искам да заявя категорично, че съм против Борислав Ненков като такъв. Научил съм много от Стайчев и го ценя. Виждам, че войната се води заради възрастта му и затова си позволявам да кажа, че Златина Станева е алтернатива. Лично г-н Кутев каза на срещата с него, че С.Стайчев не е спечелил конкурса защото е пенсионер... Интересувам се от друго нещо обаче:
Какво медицинско е представил Ненков в комисията, като се лансираше в града ни тезата, че е неизлечимо болен?
Каква е алтернативата за съществуване на театъра под негово управление след като не може да съществува по подобно в лицето на Стайчев?
Въпросите са много.
 Ако пенсионер не може да бъде директор защо не е поставено като условие в конкурса?
Стиха който публикувам тук е срещу назначаване на Ненков за директор. Мисля си, че Стайчев и Станева имат една и съща цел - запазване на театъра като институция.
Аз съм за СПАСЕНИЕ на театъра. Тук в момента пътищата са два- Стайчев или Ненков...  


  На бял кон ли?...

Видяхте ли как дяволът дойде
обяздил гордо бялата кобила?
Размахал не камшик, а страхове.
Смехът му бе, по-гневен и от цвилене.

Хамелеони пъплеха пред него.
Нагаждаха цвета си, по очите.
Почесваха душевното му его
и лъскаха по плаща му, звездите.

Той непокорни нямаше в кортежа.
Не искаше излишни главоболия.
За всяка стъпка даваше нареждане,
че робите не знаят своеволия...

Но конят спря и силно се изтръска
подплашен от трибуната където
отиваше. Там бе разпънат кръстът.
А дяволът уцелен бе в сърцето.

Шествието стана панихида,
а бялата кобила - катафалка.
Пропусналият, всичко туй да види
не бива да се чувства жалко...
 

Съжалявам за развоя на събитията в театъра!
Но :"Всяко зло - за добро!" - виж пък какво хубаво нещо си сътворил!
Поздрави и силно Г.. от мен!
И каквото и да се случи от тук насетне не забравай,:"че няма да е все така!"