Животът е камшичен удар. Реже.

От ударите белези остават.

Проблемите като рибарски мрежи

заметнати, на улов се надяват.

 

Дяволът размахал е веслата.

Гребе в живота. Хванатият-хванат.

Дребните ги хвърля във мъглата,

големи да ги хване като станат.

 

Без стръв. Така се хваща едротия.

Лодката му сякаш е бездънна.

Уплахата, мълчанието пие,

а слънчеви лъчи се впиват стръвно.

 

Сухотата гърчи в хаос всички

дето са попаднали в капана.

Хванатите в Дявола се вричат.

Искат само живи да останат.

 

Хороловът няма празна дата.

Асорти са в Луциферски мрежи,

а с камшични удари веслата

от живота всеки смисъл режат.

 

както винаги. Но и много мрачно. Знам, че има основания в живота ни, но по-често ми се иска да те виждам ведър и усмихнат в стиховете, какъвто съм те виждала в действителност.
Поздрав!