Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2009 06:47 - Миралай Тефик бей
Автор: valiordanov Категория: Изкуство   
Прочетен: 1295 Коментари: 1 Гласове:
0



Миралаят посърна. Сълзи му кълвяха очите.
Студът като знаме, въжето със бримка развя.
Заптиета прегърбени, дебнеха в нищото скрити.
Над бесилото гарван опелото си закрещя...

Три дни го моли: „Подпиши свободата човече!”
А очите на Дякона – ясен небесен простор
пред които Тефик онемял, мълчаливо се свлече,
проумял, че да съдиш Апостол това е позор.

Преминаха спомени през ума, като филмови кадри,
как потерята спря във гората млада сърна.
От цървулните дири утоляваше своята жажда,
сякаш беше се сбрала за нея светена вода.

„Кой е Левски?” В ушите гърмеше въпросът...
Сега във зандана, срещу него беят седи.
Кафе ако иска в предсмъртният час, ще му носи.
Той е ангел след който народът поробен върви.

Миралаят реши, ако трябва в смъртта ще го следва.
Идеал не умира от хватка на здраво въже.
Апостолът хвърли за посев святото дело
от което се раждат само смели мъже. 



Гласувай:
0



1. vanya70 - Силен стих!!!
21.05.2009 14:47
“...Тефик онемял, мълчаливо се свлече,
проумял, че да съдиш Апостол това е позор.”

Днес не съдим, но помним ли идеала –
този дето тогава дори съдията видял?!
Не от сЪлзи душите са слепи навярно,
а защото по тях е полепнала преща кал...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valiordanov
Категория: Изкуство
Прочетен: 1277425
Постинги: 696
Коментари: 2061
Гласове: 19284
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930