Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2009 15:23 - Като статуи
Автор: valiordanov Категория: Изкуство   
Прочетен: 1247 Коментари: 4 Гласове:
0




Понякога очите ни са вятър.
Понякога очите ни са дим.
Прегръща ни житейският театър,
а ние като статуи мълчим.

Оцвъркани от птици полетели,
безмълвни от наложен тоалет,
от златни се превръщаме във бели...
Мълчим защото носело късмет.

Броим венци които ни прегръщат.
Увяхва с тях надеждата, че сме.
Едно небе си имаме за къща,
а искахме да имаме сърце...

Безкраки тъпчем своето проклятие.
Денят под нас като трева расте.
В студените си мраморни обятия
държим изкъсо само страхове.

А кучетата вместо да ни хапят,
с повдигнат крак премиват ни греха.
Животът ни е равен на разпятие,
а трънният венец ни е мигът.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Трудно ми е
12.05.2009 19:59
да коментирам тъжните ти стихове, но и да ги отмина не мога...
Поздрав!
цитирай
2. eleonoraknyazheva - "Мълчим... защото носело късмет."
12.05.2009 21:33
Усмихна ме, въпреки иронията.:)))
цитирай
3. bimbo163 - Истинско. . . . Коментарите са за ...
13.05.2009 09:04
Истинско....
Коментарите са за критиците.
Аз съм читател - ДОПАДА МИ!!!

Приятелски поздрави !!!
цитирай
4. kosara2008 - сърце...ти си с
14.05.2009 09:28
голямо...Сърце, което ни говори...поздравление!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valiordanov
Категория: Изкуство
Прочетен: 1277480
Постинги: 696
Коментари: 2061
Гласове: 19284
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930