Блогът на valiordanov :: Хайде, пали!

Палиш ли още, нощите с дълги фитили
за да избухне в пламъци новият ден?
Искам да викна, а нямам физически сили.
Чувствам се грохнал. Душевно съм сякаш сломен.

Кавал и камбана от вътре ми, яростно вият.
Ти като птица размаха криле и се скри.
Мислите сиви, подобно на вълци се бият,
дерат на парчета моите крехки мечти.

Голи надежди се мъчат да ги спасяват,
но са завързани късо в душата със страх
и гибелта като прах на мъртвец разпиляват
за да възкръсне в мен малка частица от тях.

Вият в главата ми, спомени-оплаквачки.
Светлият ден като котва в очите тежи.
Слънчева пита в небето с лъчите си грачи.
Чакам те. Хайде. Страстта ми сега запали!

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Буря

Като разпятие

Коментари

1. mamas - По-бързо нека дойде чаканото!
10.05.2009 11:26

Че много ме натъжаваш с тези стихове...
А не мога да не ги чета, притеглят към себе си ...

цитирай

2. kleopatrasv - Паля още свещи в нощите ни скрили...
10.05.2009 12:06

Паля още свещи в нощите ни скрили
осветявам в светлина и самия ден
търся там още магичните сили
и те викам да дойдеш при мен

Чакам вика ти събуден от скрити сили
да достигне неусетно и до мен
чувствам душата ти наблизо без да цвили
и приютявам я неволно при мен.......

цитирай

3. kleopatrasv - Вият в главата ми пламъци мили и ...
10.05.2009 12:09

Вият в главата ми пламъци мили
и търся те там близък откровен
замислям да почна възкръснала с все сили
да допиша нещо дълбоко съвсем.....

цитирай

Вашето мнение

За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.

Търсене

Нови блогове

lendstart
iamimemyself
andreikashtanovbg
stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali

За този блог