Когато чух тази песен , тя разплака душата ми. Затова реших да направя текст който да може да се пее на български. Не зная дали днешният ден е най-подходящ за тъжни песни, но нима всичко в него е розово?... 

На гарата прашна щом влакът изсвири

мама помаха, лицето си скри.

Мъгла я прегърна и вече не виждах

жената любима със влажни очи.

 

Далеч аз отивах. Не знаех за колко.

Какво ме очаква в чужда страна.

Мама понесе раздялата с болка

но дума не рече, остана сама.

 

По спомени сякаш дрънчат колелата,

а мама навярно още стои.

Снимката моя и топли душата

удавени в мъка са двете очи.

 

Майчице скъпа такъв е животът,

сърцата ни ръфа по-зъл и от пес.

Раздялата зная е адска жестокост

дошла като мълния, от чужд интерес.

 

Дали ще дочакаш детето си мамо?

Въпросът ме мъчи и теб те души.

Вече потеглих и връщане няма...

 

Прощаваш ли мамо?... Мама мълчи!...

Днес е празник, остави ни - нека утре да поплачем.
А текста ти е достоен и хубав - остава някой да го забележи и изпее, за да стане нещо добро.
Може би каузата на "Вип брадър"?

Само аз ли не виждам друго освен твоя текст? Много е хубав!

Към skribezium: Аз бих се радвала да чуя песента в изпълнение на самия Вальо, в съпровод на китара(пак от него).

И твоя текст също...

Често се случва в най-празничните дни най-много да ми липсват любими хора... Това, разбира се, не прави празника по-малко светъл за мен! Тъгата и светлината не се противопоставят в един миг, а просто се сливат... и тогава и двете усещания са най-истински...

Майките прощават мълчаливо
грешките на своите деца,
плачат над утехата горчива
с мисъл да ги милват във съня...