Много често, тихо разговаря
по улиците докато върви...
В душата си понесъл е товара,
който трябва сам да издържи.

Словата от различни житиета
като на лента в мозъка вървят.
Смесица от проза и куплети
от минали спектакли, му звънят.

Яви ли се пред публика, забравя
болежките  житейски и проблемите
които във гримьорните оставя,
за да  запази светоста на сцената.


И знае, че във залата стаена,
щастлива, че изцяло се раздава,
усмихната го гледа Мелпомена.
Публиката на крака му става...

Прожекторите са му ореола.
Самият той е вече божество.
За неговото бъдеще се моля:
Все тъй благословен да е! Дано!

"За неговото бъдеще се моля:
Все тъй благословен да е! Дано!"
ДАНО!!!

Честит празник! С пожелание за много творчески успехи и трепети на сцената!

" Достойнство има в твоите очи.
За успеха ти ще се помоля..."

Прегръдка! :)

Продължавай...с любов...напред!...
Нека винаги да ти е интересно...и винаги да я има "тръпката"..., искричката...:)

Пожелавам ти много творчески и лични успехи!
След малко тръгвам за едно прекрасно и вълнуващо изживяване: По случай празника в моя град гостува Камен Донев със"Записки на един учител за народното творчество!:)))
Обичам този ден заради театъра!
Хубава празнична вечер и на теб!:)))

Желая ти много сценични изяви! В крайна сметка, сцената е твоят живот!

Честит празник и от мен, Вал!