Когато дойде, я посрещнах по стар обичай
с пита, която мама зарана замеси,
(Някъде зная, и казват обреден кравай.)
заедно с нея, мед и масло и поднесох.

Тя се смути. По лицето и мина тревога.
Снагата потръпна. Нахлуха студени вълни.
После усетих, че в нея се палеше огън,
очите и даже пророниха дребни сълзи...

Тя е такава. Зная от предни години.
Все се вълнува когато я срещам със пита.
Щом настани се, стеснението ще и мине.
Не е в неин стил да е вечно сърдита.

Скоро с усмивка душата ще бъде във полет,
ще облече пъстра дреха, ще затанцува...
Познахте я моята гостенка, нашата Пролет.
Вече е тук и домашните чехли обува.

От първите редове още я познах! Може би защото много ми се иска вече да е тук...

Пролетен привет!