Мостът беше точната причина
сега да се придвижвам с колела.
Случи се преди една година.
Вече съм без истински крака...

Основите му, казват, били слаби.
Стигнах до средата и... се срути.
Какво се случи няма да забравя...
И днес, ги чувствам... в кецове обути...

Отбягват ме забързаните хора.
Не им се сърдя. Влаче ги животът,
а той за всички е една умора...
Не би устискал даже Хари Потър...

Скърцат колелата ми от болка.
В мъката си, всички сме събратя.
Крачката, за мен е обиколка...
Други я измерват със краката...

Мостът вече е една химера...
Няма да се върна. Ще остана.
Себе си ще пробвам да намеря,
че душата вече ми е рана...

да се превъплътиш в героя си и да дадеш израз на чуждата болка, сякаш е твоя...
Поздравления!

на другия. Това е рядко срещано качество!