Пет куплета - нотни редове.
Букви, като ноти подредени.
Чувам в тях вълшебни гласове,
горд съм, че са писани от мене.

Мисълта - чудесен диригент,
мелодично спазва правилата.
Удря върху всеки нов акцент,
даже е във такт и тишината.

Пулсът, като фен във всеки ред
ту забавя, ту пък ускорява...
Словото е като жив човек.
През какво ли то не преминава?...

Радостно и тъжно, все звучи.
Музиката някой не разбира,
друг съпреживява и мълчи,
трети да освирква пък не спира...

Идва и сюблимният момент.
Линия последна е куплетът.
Прочетете тоз експиримент.
Мнението ви, за мен ще бъде цвете!

Словото пулсира и трепти,
словото сърцето ти вълнува...
Пее химикалката, шепти,
който може - музиката чува.

успешен!следват бурни аплаузи:-)))

ФЕНОМЕНАЛНО

подпис:редовно съпреживяваща:)

Прекрасна музика звучи
от твойте "нотни"редове!
В захлас притворила очи,
се нося в чудни светове!

Mnogo hubawo