Кой ши я ареса
Марата му с Мара?
Уж е пуитеса,
а върти шамари...
С думички нъ мясту
тъй тъ изплющява,
чи ти ставъ тясну
и ни ти съ шавъ.
А пък къту млъкни
сякъш дупкъ зяпъ,
у душътъ мръква,
а сълзите цапът...
Ич ни съ придвиждъ
другътъ и стъпкъ.
Тя назад не виждъ,
пътя и е тръпкъ.
Чудя съ и мая
фуста ли навири?...
Истървах и края,
губя сички дири.
Пак ли пу чужбинъ
пълни си душъта?
Мара е причинъ
тук за хуратъта...
Тя е пуитесъ
и и се прущава.
Не е депутесъ
да съ придставлявъ.
Койту я уткрие
некъ съ убади.
Фенувете - ние,
давъме награди!

Какво ли става с наша Мара? Да не я грабнаха някъде? Не е за чудене, тя си е баш за `аресване!

Поздрав, Вальо! Много ми хареса!
п.п.Ако чуеш нещо за Мара, обади се! И на мен ми домъчня!

Много интересен стих -разсмя ме следобедно!:)))))))
Благодаря ти !

Дошла си е!
Де е наградата?