Чаршафите отдавна са студени.
Стаята е глуха самота.
Бравата ръждясва уморена
очакваща любимата ръка.

Възглавницата - пухкава отмара,
самотна върху спалнята лежи.
На масата, непалена цигара
очаква страст в която да гори.

Бутилка питие и празни чаши.
Горяща свещ със розов аромат.
Изгаснал телевизор понапрашен.
Саксия със окапал вече цвят.

Пътеката, със стъпки към вратата
и полилей прегърнал спомен скъп.
Прозорецът, пропуска шепнещ вятър:
"Ще се повтори някога мигът..."

че не всичко е отминало във времето...
Поздрав, Вальо!

Ще се повтори всичко отначало
някои ден,от нашият живот.
Ще бъде всичко като в приказка щастливо
щом ти до мен си и аз до теб:))

Страхотно! Написал си го невероятно. Има много болка и тъга. И все пак искрица надежда за очаквана нова любов !
Поздрави от мен!