Ти си като вишнев цвят по мойте клони
и превръщаш сухотата в аромат и красота.
Едноцветието зимно в мен прогони,
многоцветно ме целуна... затрептя.

Аз съм онзи който те подхранва с обич
за да пърхаш с пеперудени крила.
С вятъра за твоето спокойствие се боря.
Силен съм. Любов, ми е плътта.

От уханието твое се опивам
и на теб започвам да ухая пристрастено.
От звездите вечер с шепи блясък вземам,
върху теб да ги разсипвам денем.

Прекрасно е.

В теб вече е пролет! А може би винаги е така?
Сигурно защото си Любов?