Приеха ни в НАТО. Вече сме сила световна.
Влязохме в пакта с няколко мъжки сълзи.
Беше отдавна. Подробности точни не помня,
ала разплакан министър ни беше Паси.

После Европа смирена ни взе под крилото,
като само, изоставено, малко дете.
И се получи един кръговрат на живота,
вместо министри, народът ни вече реве.

Растяха проблемите с темпове европейски,
даже и НАТО се шашка от нас и мълчи.
От радост ли бяха сълзите проляти еврейски,
щом вече влажнеят шест милиона очи?...

Във парламента, банкнотна зараза върлува.
Корупция в погледи вече ужасна блести.
Европа сърдита е и от нас негодува.
Повярвала беше на две министерски сълзи.

Вече не плачат министри и депутати.
Кой над плача европейски ще се смили?
Сила сме вече. Дърпат конците рогатите.
Ангел на кръста отдавна разпънат...мълчи.

Народен вопъл ли е - или европейска мъст ??????

Уверяват ме, че има и други съвременни творци на гражданска лирика...но аз не съм ги чувала на живо, а теб съм. И знам, че написаното не е само думи...