Мълчи градът. На български мълчи.
Отсреща е румънска тишина.
Между им, само Дунавът лежи
безмълвен под дебелата мъгла.

На границата гларуси крещят
утрото да могат да събудят,
за да разкара падналия мрак,
да се роди от светлината чудо.

Градовете пак да зажужат,
да заблестят пак Дунавски води,
че тишината като в мъртъв свят
смисъла подтиска и души.

Мълчи градът. На български мълчи.
Отсреща е румънска тишина.
Безмълвието тягостно тежи...
Дали не закърнява тежестта?

Много е хубаво...
И не знам защо, по някакъв начин ми напомни едно твое турне до Румъния...;)
Поздрави, Вал, от най-слънчевия юг... и от мен:)))

ПОЗДРАВ ЗА ОБИЧТА ТИ КЪМ НАШИЯТ ГРАД И НАШИЯТ ДУНАВ!!!

Всяка струна на твойта китара
на различна вълна е настроена -
да улавяш и трепет любовен,
и на вятъра лекия полъх...
И - както в антична трагедия -
да си глас на народа във хора!