Момчета,знам,че вече ви дотегна

и хлябът сух,и голата ракия,

и тежкото небе над тази бедна

страна,в която няма прокопсия…

Великите и царски идеали

днес вече са митичен архаизъм.

България търгува със парцали

от раклата на своя комунизъм.

България е гладна просякиня.

С душа поциганена,необута,

тя проси чуждоземна милостиня

по пътя между Лондон и Калкута.

Честта е болна,съвестта-пияна,

а ореолите-алъш-веришни

и луд е,който плаче с Дебелянов

по някакви си белоцветни вишни.

Със страшна сила днес от небесата

виси един въпрос полуобесен:

Кажете ми къде е Свободата

от синята ни ноемврийска есен?

Защо пирува с разни богаташи

и хитреци,дошли на власт и мода,

с дрогясали бандюги и апаши…

Защо е с тях?Защо не е с народа?

Момчета,знам,че е нахалост туй,че

скърбим за свобода и бели вишни.

В земята на Васил Иванов Кунчев

днес всички романтици са излишни.

Но да запеем,дявол да го вземе,

със мъжки глас във тази нощ безродна

и нека екне както в турско време

„Къде си,вярна ти,любов народна?”

Настръхнах чак от думите ти .Изяшно предизвикателство !
Поздравления , Маестро !

"В живота всеки сам народ си носи
световните и своите въпроси.
И всеки сам по своему си страда,
под тежкия им кръст когато пада.
Родината е жива, вкусен - хляба.
Но в нас започва нещо да се къса...
Ела, Апостоле, сега ни трябва
кръвта ти свята! Утре ще е късно."