Кучета приличащи на вълци,
лаят по бездетната Луна.
Екотът в пространството се гърчи,
а звезди зачеват тишина.

Пее вятърът любовна песен,
кучетата хапе, с песента.
От врата на падналата есен,
се изхлузва бримка на греха.

Църква е домът ми. Аз догарям.
Сянката, тревогата краде,
а от безтегловната ми старост
преоткривам в себе си дете.

Кучетата млъкват разпознали
блясъка надежден на очите.
Сянката страхливо се затваря.
Луната се целува със звездите.

Хубаво казано!

Кучета и в блога има,
не едно, не две, не три,
всеки ден в злоба видима
блогърка тук ме гори!

Пее вятърът любовна песен
Кучетата хапе, с песента
От врата на падналата есен
се изхлузва бримка на греха .

Напълно съм съгласна със всяка изписана дума в стиха ти ! И за любовните песни на вяръра ,дето храни кучетата и за греха на есен .
Изпитах ги на гърба си тези дни !
Ти да не си гледач- всичко знаеш ?
Поздрави за стиха ! Мога ли да го преведа и да те представя с него в блога ? Моля те ,кучетата са заплеснати в песните и няма да се усети ,пък и не знаят фински !:,)