О,Принце!

Докога,

ще те измъчва онзи твой въпрос:

Да бъдеш или не?...

Къде да бъдеш?

В страна

в която никой не желае,

да бъде отговорен?

Там дето,

сенаторите в парламента

са стари кранти,

търсещи покой?

Мъглата от въпроси

те боли,

а ти зациклен в своята дилема

се люшкаш като лодка в океан

и търсиш бряг

на който

и Петкан е минало...

О, Принце!

Докога?...

Не препрочитай книгите които

те водят към света

копнежен.

Реалността е звяр

и зиналата му уста

поглъща

красотата на мечтите.

Хорацио все в кофите се рови,

търсещ букви за да се изхрани.

Бернардо е страхливец

затова,

е вече със охрана...

Не чуваш ли

гласът отвъден

който теб зове?

Не стой на гроба на баща си

плувнал във печал и сълзи...

Върви!

Срещни се с призрака

и намери го отговора сам.

Да бъдеш или не?...

Бъди!

За да ни има нас

и другите след нас.

Бъди!

В небитието има битие

което отвратено от дилеми

те моли да решиш.

О, Принце!

На кръстопът и тя стои –

Гертруда.

Да бъде или не?...

Въпросът-химн,

се впива като пика

в кого ли не...

Офелия мълчи

и чака...

Да!

Грешницата крие си греха...

Може би

единствено от мрака

ще дойде

светлина....

 

Обикновено модерността вижда човешкото неединно, раздвояващо се в усилията да си създаде романтична или най-малкото хармонична представа за себе си и битието. Но ти винаги придаваш на човешкия свят нагласата да се чувства част от някакъв социално сглобен космос. Героят ти говори от името на засегнати от неправдата хора.

Има нужда от такъв прочит на живота. И успял си тук да не дърпаш премного струните. Получил се е текстът.

и трябва да бъде ! Всички други са подробности и суетен фон. Бездарни артисти, играещи в Шекспирова пиеса .позови луди мечтания.Вал е единственият дето трябва да бъде и пребъде с творчеството си !
Другото всичко е гола вода плужеци полазили бездарни изкуството наречено поезия.