Уж е гара, а няма влакове.

Пушаци от цигари и сервитьор.

В купетата нито куфари, ни сакове.

Водката е посрещащия алкохол.

 

През прозореца няма движение.

Не друса пътят като повреден вагон.

Има четири ръце, две сърца, едно уважение.

Любовта е барман, но в царски трон.

 

Руска музика електромагнитно вибрира

и превръща въздуха в дъхав букет.

Спомените, тежат като пръст над могила.

Сълзите раждат куплет след куплет.

 

Грешна стъпка и... влакът минава

без да поиска и да спре.

На релсите на живота остава

едно премазано от колелата сърце.

 

Гарата за жалост не е последна

преминаваща спирка към съкровенна мечта.

Почивката малка, но ако прогледнеш

ще изпътуваш и любовта...

Напоследък обикаляш около онова, което те вълнува с нестинарски стъпки. Сега си въвел ездин присъстващо-отсъстващ влак и е направо мистично пространството. Колебанието по повод екзистенцията на това или онова винаги драматизира живота и чрез съмненията лишава човек от качествени преживявания.

както е в твоя влак. Всичко е изпътувано, а сърцето - премазано.

си е за мен, за мен
а за теб
ето...

http://vbox7.com/play:796bf20c