Мъдростта не носи сложни думи,
облича се със простички слова.
Винаги граничи със безумие,
но не преследва глупава следа.

Тя винаги е семпла, но велика.
Пирон е тя, ала не е Христов.
Не всеки може с мъдростта да свикне.
Приема я, тоз който е готов.

Жена е мъдростта. Тя ражда спорове.
Красива е, желана, необятна...
Загадка за глупаците по-скоро е,
която ги продухва като вятъра.

Всеки носи в себе си частица
от тая чудодейна висша дарба.
Да! Мъдростта е палеща искрица,
но с нея рядко огън се разпалва.

Когато я откриете - мълчете.
Пуснете я сред другите да ходи.
На блясъкът и, не, не се кланете,
че мъдростта ни тика, а не води...

Допадна ми синтезираната мъдрост в четвъртия куплет. Напомни ми за стихотворението на Далчев: "Камък". Мъдростта прави щастливи само онези, които вече не изпитват жажда. Иначе тя винаги ни раздвоява.

Но последният куплет е твърде дидактичен. Особено глаголът "тика" :)..в дисонанс е с останалата лексика.

че мъдростта ни тика, а не води...


Мъдро...
Поздрав!

хубаво

много свежо и " пикантно " .
обикновено мерената реч сладни , а при теб е различно ....