Искам, ти да ми станеш начало,
слънце в калната ми душа,
на безличния вид - огледало,
на живота ми да си съдба.

На очите ми - бистри зеници,
гладка почва на земния път,
да си моя вседневна светица,
да си муза що ражда стиха.

Да горим двама в чувства и обич,
битието, да бъде тепсия.
Да забравя какво значи спомен
настоящето щом е магия.

Да летя и да зная, че двама
на криле на съдбата се носим.
Да съм смисъл когато ме няма,
ти пък отговор, на трудни въпроси.

Искам, ти да си бъдеще мое.
Настоящето, нека е белег.
С молитви и билки ще моля
за да бъда до гроба си с тебе!

Молитви и билки:)

чудесна комбинация!

Но да не се мисли за гроб! Както се казва: поискай миг, за да получиш все нещо:)

"щом е магия"!!!!

чист изказ и невероятен образ на обичта...нека е за теб, за мен , за всички , които не могат без нея и когато си отиде...мрак и болка са дните и нощите, уви!

Много искрено изразено желание. Мелодия и метафори, достойни за запомняне! Преплитане на копнеж със сбъдване. Вълнуващо!

За да видя твоята усмивка
ще пребродя всички планини............

Излишни ще са казаните думи

Ще запомня тая първа среща.