Косите ще посипя със звезди.
Луната, диадема ще поставя.
С вятъра на моите мечти
аз твоята усмивка ще погаля.

С думи за любов ще те загърна
от хладния живот да те опазя.
В сърцето разтуптяно ще надзърна,
поискаш ли, уверено ще вляза.

Очите ти ще грейнат от наслада
и две сълзи от радост ще отронят.
Надеждата, ще бъде наша клада,
подгрявана от скъпи, общи спомени.

Нека тишината ни венчае,
а сивото пространство се изпъстри.
Копнежа за любов щом разпознае
и дявола, смирен ще се прекръсти.

Prekrasno.Pozdravleniq:)

"...и дявола, смирен ще се прекръсти."

Ей това е истината - надеждата е клада! Грее или пържи - зависи от силата на вятъра.

Красиво е! Много ми допадна като емоция!
Поздрав!

...Как моята усмивка ти погали...
Прекрасно е, Вал...