Животът, ми прилича на врата
която сам не мога да отворя.
От пантите, ръждясала душа,
скрибуцайки, тя сякаш с мене спори.

От бравата, разпятието мое
ключът завърта смисъла към нещо...
Самотни са заключените спомени,
размесени от истинност и грешност...

Вратата ми е с няколко бои,
изпъстрена от черно и от бяло...
От мръсните ръце, петно личи
което загрозява я изцяло.

По прага са разсипани стъкла,
готови всеки миг да ме порежат.
Кръвта ми, да прилича на следа,
която все до мен да те отвежда.

От всякъде животът е врата.
Все нещо, зад гърба за кратко крие.
Блести по нея моята мечта,
от блясъка, не се плашете вие...
     

Все по ярко да блести!Да 3аслепява!:))))))

По кървавите дири те открих
и леко зад вратата ти поглеждам.
Отварят се най-здравите брави,
когато сме загубили надежда...

Страхотно е

Тази "скрибуцаща" врата ми навя носталгични детски спомени - отминали.
"От мръсните ръце, петно личи
което загрозява я изцяло."
Но пък тези думи ме върнаха в днешната реалност и повярвай ми - много ме боли!
Ти си меко казано много добър!

Първият и вторият куплет ми харесаха. От третия тръгваш в друга посока. Прекалено я усвояваш тази врата.