Какво разбуди моето дете?
Сълзите ми, ли мокрят личицето
по-светло от неземни светове?...
От болката ли, будно е детето?

Очите, как да скрия просълзени,
та то отново бързо да заспи?
Мечтите му, нима са разрушени
от няколко измокрящи сълзи?

Заспивай! Твоят свят, ще бъде песен.
Очите ще текат с любов и обич.
За теб живота, за да е чудесен,
аз трябва просто, сълзи да пророня.

Прахта по пътя ти, да се намокри.
Да може надалече да се вглеждаш...
Растения, да различаваш от животни...
Съдбата - лесен пъзел да подреждаш...

За твойто утре, днеска имам грижа.
Сълзите ми, усмивки ще родят.
Заспи дете, а сутринта ще видиш
изстраданият мой, твой слънчев свят.

Прекрасен татко! Прекрасен стих! Прекрасно дете!
Поздрави!:)

Много е истинско