Дърветата приличат на принцеси
отиващи на празничният бал.
По пътя им, дантелени завеси
и блясъци от зимния кристал...

Блоковете, окичени палати
с наметка балдахинена искрят.
По улиците, хора непознати
се радват на белеещия свят.

Сякаш приказка сега се съживява.
Дали това не е вълшебен сън?
Черна мъка бързо побелява,
завита трайно от снега навън...

Колите са превърнати в карети,
а вятъра в комините шепти:
"В душите нека доброта просветне.
За коледния празник се готви!..."

Почувствах се като на приказен бал... Минах между дърветата...и блеснала от искрящите частички приказност, самата аз се превърнах в приказка...Бяла приказка...
Прекрасно е, Вал...

Бяла приказка, с много настроение и красива образност. Прииска ми се да съм като дърветата-принцеси, за да отида и аз на приказния бал. Благодаря за прекрасния стих!
Поздрав!

Стихът ти ме връща към белите и чисти зими от детството. А при нас, на юг все още сме в последните дни на есента. Чакаме първия сняг, за да скрие в белотата си много неща около нас и в самите нас.

Красива картина, с много оптизъм и лека замечтаност. Помечтах си да съм в Блъгария и да мога да се порадвам на бялата приказка. Тук не съществува тази прелест! Благодаря за удоволствието да съпреживея!:)

Прекрасно е,сняг,дърветата отрупани,зима е,а коледата близо с коледните желания и пожелания:)

Поздрави:)))))