Ранена птица лесно се убива...
Високо тя не може да лети.
След изстрела, завинаги изстива
и раната и... спира да боли.

Въпреки отнетото дихание,
очите продължават да сълзят.
Безполетност е нейното страдание.
По полетите винаги гърмят...

А рееше се волна и щастлива,
надбягваше се с ветровете тя.
Рани я слънцето. Сега изстина...
Болката и бе от топлина...

На голата земя мехлеми няма
за рани причинени от летеж...
Това е всичко. Гадна птича драма...
Поне опитай да я разбереш...

Човекът птица е и лесно се убива
с думи,с мимика,с дела
бе*сърдечието е острата секира,
неуверено *аклати ли *а миг крила.
А няма нещо по-красиво,
ако сгушим я със топлота
и с обич раната промием
и пуснем я на свобода..
Отправила се пак към небесата
оставя ни тя в дар "крила"-
споменът,че нямаме в сърцата
*лобата и *авистта.

ще си позволя само да честитя празника !Да пожелая само хубави дни за напред и много ,много човешко щастие!:)

Тази птица ми напомня за съдбата на България.
Поздрав за чудесния стих!

Поздрав за стиха!