Народе, до кога ще ги търпим?
Разделно време май, че пак дойде?
Те лъжат, ние все мълчим...
От бедния, богатия краде...

Не партия, а истински човек
е нужен да стои начело.
Бъдещето ни, не е проект.
Да се събудим! То е наше дело.

Робуваме на разни цветове,
а черен е живота ни и гнусен.
Няма слънце, има страхове.
Всеки ден е с по-жестоки трусове.

От нашите управници Земята
открито в столицата негодува.
Разсърдена, снагата си замята.
От греховете им е развълнувана...

Света отне ни много умни хора.
За политиците ни, туй е най-добре,
че иначе ще гният във затвори...
Добре е онзи, който днес краде!

Народе! До кога? Не е ли време
да го разбудим онзи Лъв заспал?
Да си решим сами, сега проблемите!...
За пример Левски, хора, бих ви дал...

Не се побира в сърцата ни тази болка, Вал. Трудно е да преглътнеш мислта, че там, горе, великите държавни мъже са също синове на Блъграия. Поздравявам те за силния дух и високата гражданска позиция.

Мълчи народът, после се оплаква
и всеки зад проблемите се крие.
Страната ни месия все очаква...
Виновници за всичко сме и ние.