Аз нямам дъщеря, но имам син...
Ти си майка, знам, ще ме усетиш.
Мъжете, казват всички до един,
приличат си като фалшиво цвете...

Рядко между тях се откроява
мъж, носещ истинско сърце,
да може от душата да раздава
без доза фалш по сухото лице.

Искам от сина си да не правя
пореден нов изкуствен екземпляр.
Посятото му дело да оставя
смисъл във човешкия олтар...

За него искам никой да не казва:
"Мъже такива, твърде много зная..."
Конвеерно не ща да е наказан,
а своя път с достойнство да чертае.

Искам да е тачен и обичан...
Ти си майка, знам, ще разбереш...
Мъжете, казват, всички си приличат.
Аз мразя едноликия стремеж!

Като майка на вече пораснал син, те разбирам Вал!
Трудно е, да си син, любим и баща в един и същ момент. Ти си и един голям поет и сигурно още много други неща, в нашето, не много лоялно, общество. Всичко, което прочетох и видях тук, от теб и за теб, ми е достатъчно за да вярвам, че ще дадеш на света един добре подготвен за живота мъж. Един син, с който ще се гордееш, както и той ще се гордее с баща си! На добър час и за двама ви.

Завидна цел - изграждане на личност.
Дано като баща си той да бъде -
жив въглен в свят, измамен и безличен.
Да може със сърцето си да съди...

Стихът ти също!Поздравления!

Намира се,има,мъж които се откроява,
мъж със истинско сърце.
Които умее душата си да раздава,
без фалш и без лъжа.
Децата ни немогат
да станат копия на нас.
Те живота си ще изградят
с болки,сълзи и щастие.
През трудностите сами ще минат.
Мъжете.....всички се различни:)