Не с бич, а със езика жлъчен
неправдата повалял си камшично.
С истини, лъжците си измъчвал
за общото добро, а не за лично.

Коктейли шумни, ти не си почитал,
че в пировете подлостта изгрява...
Надсмивал си се само като зрител,
а примери до днеска се предават...

Бичувал си за всичко обществото.
Хамелеонските одежди си съдирал.
На зверовете хвърлял си живота
да го разкъсват, щом не го разбират.

От мъдростта ти днес гребем със шепи,
но шепите копнеят за жълтици...
За твоите пророчества сме слепи...
Днес се изтръгват острите езици...

Не вярваш ли любезни Апемант?
Различни днес уви са само дрехите.
Не истини, а лъскав диамант
на властниците още са доспехите...

Историята - вечен кръговрат.
В различна форма всичко се повтаря.
Управници безмилостно крадат,
за истина с глава се отговаря.

Много си силен Вал. Последните ти работи са тъжни, но пропити с невероятен заряд. Комплименти.