В насрещното се вряза. И това
бе спирка за живота му, последна.
Откъснат крак, разцепена глава...
В статистиката - жертвата поредна.

Близките, объркани съвсем
проклинаха за всичко обществото,
без здрава мисъл, за един гамен
с действия проклинащ сам живота.

Пореден слалом в пътя към смърта.
В този ден пресече се финала.
Не е виновна бързата кола...
Виновникът натискал е педала.

Въпреки пролетите сълзи,
водачът сам потърсил свойта гибел.
Не се купува белег със пари,
той ненадейно във живота идва.

Пръстта промива даже грешна кръв,
но спомените болка са в сърцата.
По пътищата никой не е пръв...
Никой не надбягва своят вятър!

така е "Никой не надбягва своят вятър!"

Спирачки, свирят гуми и... покой.
Отиваш си, в света оставаш спомен,
а в погледа на близките - порой...
Но всъщност, кой ли е виновен.

Той ненадейно във живота идва
до болка в теб се настанява и кърви
А споменът от случката боли ,боли
Убих човек затрих живот ,О Господи.
Къде бе ти ? Къде бе ти?
Над чуждият живот ,защо се не смили?
Защо кат белег да го нося аз в душата?
По дяволите всичко !Вдъхни му Господи,
на оня клетник жертва пак душата !

Благодаря ти Вал !
другото са подробности.
аз чакам своята присъда .