Пясък хвърлят в очите.
Пясък газим с краката.
Песъчеят мечтите
от надеждата-вятър.
Многозърнест живота.
Той на пясък прилича.
Песъчинка съм кротка,
слънчев лъч ме обича...
Имам златна одежда
и блестя сред събратя.
Пясък, не се подрежда
също като съдбата.
Сито, не го задържа.
Огън, не го изгаря.
Твърд е и здраво стърже
загорелите рани...
Песъчинките нека
от микронност не страдат...
Върху пясък човекът,
безболезнено пада...
Нека пясък да има
в туй безпясъчно време.
Пясъкът е картина...
Пясъкът е дилема...

Пясък, не се подрежда.....
но подреждаме живота.
Сито, не го задържа....
но винаги бързаме в мрака.
Огън, не го изгаря.......
но горим като на клада.
Твърд е и здраво стърже
загорелите рани......
които получихме в младините.
Пясъкът е наша картина,
като наша почивка,даже отмора.
Живеем живота забързан със теб..
усещаме ме чувства,дори и копнеж.
Какъв си аз все повече зная
ти си този които до мене те няма.

Много са дилемите, по трънливия път, на земния ни живот Вал. От нас зависи дали ще изтече между пръстите ни като пясък... Интерес подтик към размисъл си сътворил.