Днес небето е мрачно
и звездите мрачнеят.
Щура работа значи...
И щурчета не пеят...
Мен пък стих ми се пише,
а ръката е суха...
Вместо с песен да дишам
с тишина стискам, глуха
към сърцето вратата...
С катинар съм заключил
грешките на съдбата.
За успехите - уча...
За несгоди - не чакам...
Май дочувам гласчета?
Просветляват звездите,
грейват като щурчета
и отключват мечтите...
Катинарът ръждясва...
Аз не ща да го смажа,
искам звучният блясък...

Заключалките - те са излишни прегради,
да ръждясват обречени в слънчеви дни.
Едно малко щурче ти запява - награда
за това, че отново твой стих тук звъни.