Двама братя стоят мълчаливи
сред площада препълнен с деца.
Златни букви, неземно красиви
са им слънце, звезди и луна...

Моят поглед не спря да прегръща
тротоари, усмивки на хора,
красотите на градските къщи,
необятната шир на простора...

Благородно завиждах на всички
дето в "храма Господен" живеят.
Не сълзи, там молитви се стичат.
Град във който мечтите се реят...

Но дочух сравнение дето
натъжи ме и болка остави.
Все едно ми заплюха сърцето...
Най-боли от словесните рани.

Не сравнявайте с други държави!
Всеки град е красив като цвете!
Има смисъл и нещо оставя...
Със сравнения - не го съдете!

Град, окъпан със слънчево злато,
хора бързат с усмивка победна...
Но защо в битието богато
за родина душата е бедна...

,,Всеки град е красив ,като цвете !"
Само градинарите са различни .
Не сравнявайте цветята ,а градинарите !