Гладно куче залая в квартала,
а в казана - махленската кухня,
една дама се беше завряла
от глада си, товара да смъкне...

По ръцете си, вместо смарагди,
сини вени душаха мазоли.
А в боклука, тя, не в диаманти,
а в корички от хляба се моли...

Песа лае, прогонвайки злото
що на глад тази нощ го обрича.
Да! На джунгла прилича живота.
Слаб е който смирен коленичи!

От картината мен ме пробожда
и се питам: Къде да се дяна?
Имам дрехи от лъскави кожи
и храната си хвърлям в казана...

Кой живота усеща в кавички?
Кой оценка му прави достойна?
Кучи лай се забива във всички...
Малко страдат от раната гнойна..

когато боли ни за него
щастливо - нещастни сме всички!

stiha ti e jiv!
gledkata=ko6marna!

С думи живи пак гърлото стягаш.
Грозта гледка стихът ти рисува.
Жалка битка, но тя е за хляба -
колко хора за него робуват...