Душата ми не е с пагони.
Цивилна е, но не ченге.
Не спазва писани закони,
лети с пегасовски криле.

На шефове не рапортува.
Не крие бликнали сълзи.
Душата ми не козирува,
а след мечтите си лети.

Сиренен вой не и проправя
пътека в шумния живот.
Тя няма карта за представяне...
Душата ми е небосвод,

на който ясно слънце грее
и бури облачни трещят.
Душата плаче и се смее
в своя безпагонен свят.

Тя също страда за народа.
Да! Мъката и няма край.
Но нужно ли и е да бъде
с емблемата на полицай?...