Уморих се да бъда Христос!
Уморих се да бъда и Юда!
Имам днес риторичен въпрос:
Уморих ли се пишещ да бъда?

Мълчаливо ме гледате вие
и се питате: Отговор няма?
Да, въпроса във себе си крие
любовта ми безкрайно голяма.

На мастило миришат ръцете.
Честността ме изгаря до кости,
а словата напират в сърцето
непризнали курбан, нито пости.

Не признава душата умора,
бълва първите срички нахлули.
Уморен от писалка? Не мога
да задраскам родените думи.

Все едно да погубя детето
сътворено от обич и ласка...
Нека първо ми вземат сърцето,
после нахлузват ми маската...

Уморен от перото, поетът
губи смисъла. Тъжен остава.
Всяка дума е вик на сърцето,
всяка рима е бликнала лава.

И в това ти е чара, Вал!
Не, не си уморен.Този ураган, който бушува в теб не може да не бъде пресъздаден.И ти го правиш по възможно най-добрия начин!
Сърдечни поздрави!