Не се познават пъстрите трамваи.
По релсите на своят рейс вървят.
Различни, всевъзможни тайни знаят,
но с никого не ще ги споделят.

Любов, омраза, кражби и усмивки
са виждали във своите стомаси.
С хубаво и лошо се привиква,
но тайна, много трудно се опазва.

Какъв ли дъжд на хули и обиди
не е посипвал техните снаги...
Но всеки се затичва щом ги види.
Трамваите са ангелски добри.

Те следват само двете релси прави.
В страни и не поглеждат. За това
живота си, не смесват с хорски нрави,
че техният живот е колела.

Трамваите не знаят край, начало...
Те знаят само тръгване и стоп.
Макар да са със пъстро наметало,
те имат монотонно сив живот.

Понякога на хората приличат-
безлични и безчувствено добри.
Транспортът градски никак не обичам,
пътеки много викат ни сами.

mn hubavo!!!