На тази гара влакове не спират,
перони, коловози, няма също.
На тази гара любовта пулсира.
Усетиш ли я, става твоя къща...

Спомените всекиго преследват.
Гарата за двама, дава смисъл.
От нея всички спомени потеглят
без шум, без глъчка, даже и без писък...

Една съвсем обикновенна гара
в която спират влюбени сърца,
за чашка, за целувка, по цигара...
Пътуващите чакат Любовта...

Невидима, Тя идва и отнася
мечтите им в забързания ден.
На гарата остават двете чаши -
ключе към тебе и ключе към мен...

Да! Тишина сред шумни булеварди
които всекидневно ни измарят.
От сивото на дните ни овардва
онази моя, но за двама гара...

Най-прекрасната гара в твоя страхотен стих!

Убежище, тих пристан или гара -
с различно име всеки я нарича.
Тя свети в мрака с пламък на цигара...
Най-топло е, щом някой ни обича.

.".................................
На гарагта остават двете чаши-
ключе към теб и ключе към мен"
Интересно казано!