Ето, че морето се съблича
да се изкъпе в моите очи...
Усетих колко много ме обича,
а всъщност исках То, да беше Ти.

Погледа прегръщаше вълните
разпенени от буйна, дива страст.
От допира, родиха се мечтите,
една вълшебна връзка между нас.

Пътеката от слънчевия изгрев
ги водеше далеч в безкрайността.
Разбрах, че всичко, просто има смисъл,
щом пътя почва с ярка светлина.

Сякаш във огромно огледало,
морето с теб, завинаги сравних.
Живота ми започна от начало
и без да мисля, цял се потопих...

Гальовноста, усетих да се стича,
а кожата, трептеше от мига...
Морето бе любимото момиче.
Прибоят бе греха на любовта...

много силно въдействащо стихотворение!
искам да цитирам това, което ме докосна, но ще трябва да копирам цялото стихотворение!
всяка дума, всяко сравнение...просто нямам думи да го опиша, то просто се чувства!!!!

Страхотно написано:)Поздрави

както обикновено-страхотно. редовно те чета, но рядко си позволявам да пиша коментари, просто защото не се чувствам достойна да давам мнението си за подобни стихове. Страхотен си, нали знаеш?