Отивай се, ще те прогоня с вярата,
че може да се върнеш в мене някога.
Достатъчно са ми сега шамарите
които ме смразяват като вятъра...

Отивай си, не искам да те виждам.
Душата ми е крива от измаряне.
Далечна ми е всяка твоя близост.
Любов за мен е вечно преговаряне...

Отивай си и не мисли за връщане.
Аз нека си остана като сянката.
Не искам само твоето прегръщане
и образа ти мараня на дрямката.

Аз искам да докоснеш битието,
каквато си, дори не се преправяй.
Помни във мен вълната от морето
и винаги за обич се надявай.

но с мислите я викаш .......Невероятно ,но е така !
Поздрави !

Много силни стихове напоследък!

Какво са думите неказани,
малко болка и сълзи.
Гоним я-но пак я искаме
това са нашите мечти.