Цветът на вятъра ли искаш да ти кажа?
През лятото е с цвят на тишина.
През зимата е бял като миража,
а пролетта е с багри на жена.

Различен е, защото все рисува.
Талантът му навсякъде личи.
С дърветата понякога танцува,
разсърди ли се – ледено боли…

Понякога е с цвят на топла нежност.
Понякога по детски е игрив.
През есента, листа в килим подрежда,
изпъстрено прекрасен и красив.

Вятърът е с цвят на звездна ласка.
Танцува с птици, гони се с вълни.
Нима си сляп за неговите краски?
Цветът се разпознава…не горчи.

Значи ли това,
че съм вятърничева жена...
С вятъра проганила сълза,
изголяла и зарита в пепелта
на една несбъдната мечта...

Четох този твой стих и на едно друго място и още там останах дълбоко очарована :)
Аз също те добавям в любими и ме очаква едно прекрасно приключение с твоето творчество :)

Какъв ли е цветът на ветровете?
За мен са те с цвета на свобода,
на волен дух и порив на сърцето.
Невидим цвят, усеща се с душа.