Под този камък има самота.
Не спирайте! Заразата е лоша.
Не я филтрира даже и пръстта.
Пазете веселяци свойта кожа.

Камъка от плесен се яде.
Заразата и него не пожали.
Плевелите смучат от сърце
със самотата дето разговаря.

На този гроб е чужда пролетта.
Земята е чугунено спластена.
Когато някога и аз умра,
сложете ме във него... Без проблеми!

Пишете, че живях за да тъжа,
че две очи изстинаха самотни,
от честност доживотно , че грешах,
а стихове, че бяха ми имота...

Пишете, че изсъхвам в тишина
и с вятърните мелници се борих...
Живота днес, не е ли суета?...
Крещя, а сам със себе си май споря...

Това за имота много ми хареса :)
Абе велик си, и хич не си мисли за умиране!!!

но малко могат да опишат това, в толкова красиви стихове!