Очите ми отдавна са сираци,
а други самотата обругават...
Мечтите ми, спластени козунаци
от хулите загарно нагорчават...
Ръцете ми, загаснали вулкани
мастилото превръщат в тъжна лава...
Нозете ми треперят за оставане,
безпаметно ме носят към забрава...
Сърцето ми, като орел прострелян
опитва със замах да ме издигне...
Кръвта ми, от обидата е черна...
Разпънат съм от своите години...
Но аз ще продължавам да се боря.
Гласа си ще кова до меден блясък.
Въоръжен със здравата си воля,
несгодите, ще натроша на пясък...

Поздрави за това.

оптимизъм!:)
Поздравления!:)))

ми напомни за истинския Вальо Йорданов:)
Хей, Вал, нали знаеш, че вярвам в теб!...
Давай, смело напред...
И тази "тъжна лава" ми се иска да я замениш със Светлина...

Животът ни устроен е така,
един миг радост, после изпитания.
Пред болка и тъга вдигни глава,
победите се плащат със страдания.