Белотата ми върза ръцете.
Слънчев лъч се превърна във нож
и преряза сам с поглед въжето.
Победен падна възела лош.

Белег стискаше моите китки
и чертаеше грозни следи.
Белотата до болка оплита
и до диря дълбока боли.

Бял не искам да бъда защото
все за белези спомен горчат.
По добре да си вкусвам живота
като хищник умиращ от глад.

Обичам стихоплетните ти "разигравки", Хищнико... ;)

* Зверски добро е! :)))

Невероятно е! Прекрасно изпълнение!:)

Много възли ни връзват ръцете,
между тях все живота ни крета,
но пази светлината в сърцето
и оставай си бял... без въжета.