Отиде си! завинаги! О, Боже!
Аз не успях да и се насладя.
В живота, зная, просто всичко може.
Изпратихме я даже без цветя.
 
А беше прелестна, вещаеща наслада
и с аромат на сочни плодове...
Но ме напусна девствена и млада.
Изплъзна се от двете ми ръце.
 
Не вярвах, че така ще си отиде.
Поне с целувка, тя не ме дари.
Днес мъката ми, някой ако види,
ще може ли греха ми, да прости?...
 
Но аз не съм виновен, че се спука
проклетия и стар пластмасов съд.
Ракията изтече. Боже! Мъка!
Дано поне да я опитат във Отвъд...
 
Сега скърбя за нея и не вярвам,
че мен изобщо тя не  пожела.
Душата ми от болката се спарва.
Ракията до капка се разля.

Хихихихии, в траур...айде, за Бог да прости:(
:))))))))))))

Опиваща наслада си загубил,
не знам ще можеш ли да я забравиш,
но случва се, за нея не тъгувай,
когато можеш - друга ще направиш.
:):):)