Повярвайте ми, искам тишина.
С шума не мога аз да се преборя.
Лекувам си с лекарства и съня.
Деня ми е една поредна роля...

В чувствата си искам да съм чист.
Да бъда - аз, което не умея.
В театъра се водя за артист,
в живота като призрак все се рея.

Не ща да съм поредния играч
от който пепел няма и да има.
Най-лесно се живее във мираж,
но трудно е да оживяваш в рима.

Аз дишам непрестанно стихове.
Ръката ми танцува с химикала.
От писането лъхат студове
които същността е преживяла.

Дойде мига във който ще мълча.
Ума си на разпятие ще вдигна.
Аз мога безконечно да греша,
но ще се открия и достигна...

разкошни стихове!
Продължавай да пишеш!

Откривай се по малко всеки ден,
познание е всяка нова роля.
На истини търсачът убеден
единствено със словото се бори.